Залавянето на софийския Пабло Ескобар или защо не желая, с моите данъци да издържам неадекватна полиция и деградирала прокуратура и съдебна власт!

Вчера, в един столичен квартал, станах свидетел на нелепа случка, от която искрено се възмутих, исках да изригна, но страхът на дребен българин в полицейска държава ме подтисна, и затова ще напиша този тест полу анонимно и инкогнито, защото не желая група низши същества, да нарушават спокойствието на семейството ми и моето лично! Защото аз вече имам мисия да ги надживея и никога да не ги остявя да пият вашата и моята кръв!

Пребивавам на открито, колкото мога, в столичен квартал, опитвам се да бъда част от този фарс, наречен бълграска икономика!  Кварталът, както повечето  от софийските такива, е едно малко село в града, където всички се познаваме, мразим, обичаме, правиме си мръсотии, но се обичаме, и рано  или късно пием по бира и се уважаваме! Не броим онези извън-Земени, на които ще им трябват векове да превъзмогнат комплексите на произхода си.

Така де, седим си ние с бира в ръка, в ден в който, Слава Богу никой не подгрява скапаната си дизелачка и тишината на селския град е повече от обаятелна, когато с гръм и трясък в тихата улица, пристига стара патрулка с пуснати буркани, следвана от син бус - фауве, пълен с неприятни хора! Спогледахме се – кой е умрял? Кой е убит? Последният път, в който видяхме полицейската катафалка беше едва онзи ден, когато съседката реши да се отърве и полетя от петия етаж, баш в най-слънчевия понеделник.

Не можах да се въздържа и в момента, в който от патрулката излязоха двама, възкликнах, не без страх в гласа: „Какво стана бе хора?“ наричайки въпросните орки с нехарактерно за тях име. Разбира се гласът ми истина във въдуха, падна и се раздроби на малки частички, а „хората“ не реагираха на вопъла ми, все едно не съществувам. Прекрачиха към синята полицейска катафалка, откъдето слезе едно малко непълнолетно същество, завързано здраво със „свински опашки“ (да ме извиняват мюсюлманите – със кабелни превръзки). Разпознах съседското момче. Не приличаше на себе си, а сред групата неприятни хора, изглеждаше като смъртникът по своя последен път!

В момента, в който и родителите на ДЕТЕТО, слязоха от синята катафалка, сякаш се успокоихме: Хвнали са го с цигарка! Сякаш беше вчера, когато и ние се криехме от същите орки, за да опитаме от „забраненото“, а чичо Георги се прибираше с чочонето и ни гледаше надменно, без ден в училище!

Да да, ама не. От катафалката се изсипаха и пребледнелите родители на неблагоразумното дете – хора, които рядко виждаме, защото излизат за работа преди изгрев и се връщат по тъмно. За да нахранят семейството си, и да си платят шибаните данъци! Рядко, до дните, в които просто слизат на улицата, за да изпием глътка блаженна студена евтина бира.

Драмата тепърва започваше. Всички тия „мъже“ на служба, завлякоха смутеното дете към входа, където живее. Нахълтаха без въпрос и изровиха жилището им, както кокошките на село ровят в купчините говежда тор. Само дето дрехи и предмети не хвъчаха от прозорците. Докато ченге, препасано като Рамбо – първа кръв, не цъфна да търси „поемни лица“ – демек свидетели на хорската мъка в случая. Излишно е да съобщавам, че бидейки свидетели на този жалък фарс, отказахме в пълното си право и с презрение, но скоро те пристигнаха с двама клетници, готови да станат част от този водевил!

Изминаха четири часа, в които групата „мъже“ разровиха цялата кочина. Съсипаха хората. Разрушиха им семейството...... и не намериха нищо!

Детето беше изведено, смазано, със стегнати свински опашки на ръцете, за една двайсет и четворка в шибаното районно! Докато на вас ви крадяха колелото, задяваха дъщерята, крадяха гумите, чупеха прозорците, унищожаваха личноста ви!

Орките си тръгнаха! Слава Богу, не бяха дошли, да приберат трупа. Но ни смазаха.

Видяхме как десет човека оправдават заплатите, които ние им плащаме, мачкайки децата ни. Видяхме как огромен държавен ресурс е жертван, за да смачка едно семейство и да вкара едно дете в аналиите на престъпниците, малка част от тези, които и до днес заедно с тези „орки“ са нашите душмани.

Днес детето е навън. Разхожда кучето. Изглежда смазано. Законът тържествува! Да да, ама не! Иска ми се да вярвам, че тия – „орките“, нямат деца – защото дори на тях не им пожелавам да попадат в такава ситуация! Господ си знае работата...надявам се!

Днес разбрахме каква била работата. Някой продал на три деца циграка със „забранено вещество“. Докато опитвали от „забранения плод“, ги налазили две куки (господа, извинете ме, но няма как другояче да ви нарека, след като оправдавате заплатите си, докато тормозите децата ни). Установили „рийшли“, че „малките лайна“ решили да се напушат. Минути по-късно, мастит полицейски апарат е активиран и три деца се озовават в районното, в качеството си на мастити престъпници! Явно двама от тримата не издържат и хвърлят вината върху третия, и ето как десет „сериозни“ милиционери, се оказват в дома на третото дете, да преравят табакери и чаршафи.

Господа, срам ме е от вас! Отказвам да плащам вашите заплати! Отказвам да вярвам, че имате деца или ги заслужавате!  Видях как си позволихте да строшите няколко хиляди лева държавен ресурс, за да оправдаете жалките си заплати, докато народът, който разчита на вас страда! Защото същите, които в съучастие с престъпници, ви съдействат.

Аз мога да ви съдя с моя аршин. Народът с неговия! Но дори ние да не можем да ви докоснем, ПОМНЕТЕ, че оня горе забравя, но не забравя! Мир вам!