I do give a shit!

Четирима мъже в една лодка, без куче        Годината беше меко казано супер скапана и когато капитан Тотю Тотев обяви набор за деливъри на яхта от Франция до Гърция, скочих в кюпа с ръце и крака! Беше първи ноември, началото на средиземноморската есен и адреналинните ми рецептори надушиха предизвикателството. Детството ми мина в читалище Антон Страшимиров, с книгите на Рафаел Сабатини и Емилио Салгари и до днес съм отчасти пират, отчасти завоевател, а в много части- градски мореплавател и винаги съм мечтал за морски приключения, свят, острови, различни нрави, а в моето анропологично пътешествие на филантропически мизантроп, и до ден днешен обожавам да срещам нови хора и да търся истински човеци в различни земи. Плаването от далечния Лионски залив до близка Гърция завладя фантазията ми и мога да призная, че до края си караше сърцето ми да се катери по трахеята ми по един много детски, но и плашещ начин. Неизвестното кратко бъдеще ме притесняваше и плашеше, плашеше и близките ми, но

    Мир на праха ти Милене! Страдам заедно с близките ти! Страдам заедно с моите близки! Няма земна сила, която да може да обясни участта, която те настигна! Плача , заедно с общите ни приятели! Харесвах те като мой съсед, споделях убежденията тик....смеех се с теб! За съжаление ти стана жервата на арогантността на едно население, наричащо себе си народ! И съм сигурен , че оттам горе, където си, най-вероятно ще се чудиш и маеш, а най-тежко ще ти бъде, че няма да можеш да обясниш всичко, през своята единствена призма. Във всеки случай, бъди сигурен, че всякакви безименни, ще се опитат да въдворят правда, и да обяснят необяснмото. Днес те има – утре си тяло без душа. Мир на сърцето ти. Цялото електронно пространство избухна, от радетели за правда, търсачи на закона, врагове на дрогата, снимачи на жалки шофьорски опити и какви ли не опити за заявяване на гражданска позиция! Единственото, което се разбра обаче, беше че „обществото“ ни е съставено от завистлива, мародерска клика, на коя