I do give a shit!

Няма държава в Европа, в която воденето на куче над 5 кг. с намордник е задължително! Няма държава в Европа, в която воденето на куче от какъвто и да било вид и тегло, на каишка, Да е задължително. Но има държава в Европа, в която можеш да влачиш кучето си зад колата с 60 километра в час! Има държава в Европа, в която можеш да обесиш кучето си за назидание, на черешата на съседа си. Има държава, в която можеш да сложиш в два плика, майка, после трите й сукалчета, прилежно да ги вържеш, и да ги изхвърлиш на боклука , да загинат страшни мъки. Има държава , в която животни изкарват целия си живот на телен повод, потънали в собствените и изпражнения и на корички хляб. Има и държава, в която баба с русо внуче, на път за детската градина, черпи бездомните животни с хляб и антифриз. Да, ако не сте се сетили, това е България – поднебесен рай, обитаван от най-странните представители на Европата! Но нищо не е случайно тук. Цената на човешкия живот е също толкоз малка! Огледаш ли се, тутакси

Имах честта да се родя и узрея в смутни времена, на най-красивото място на света и в най-противоречивата страна – България! Роден съм във семейство, посветено на човеколюбието, природолюбието и възхитата от заобикалящият ме свят. Така започна и моето антропологическо пътешествие наречено „живот“ , в което и до днес, съм в търсенето на доброто -   и за хора и животни, въобще за съществата живи! Може би точно географската ширина и дължина са виновни за погледът ми към света, но тази история е твърде дълга, а днес съм седнал да плача за морето, за детството си, за детството, което не мога да дам на децата си, и като епилог, да разправя една истинска история, която ще перефразирам   в опит да не загубя дългогодишни приятели. „Морето“ за мен започна в първите ми съзнателни години, а по-точно късните седемдесе‘ години на миналия век. За мен морето винаги е било Южното черноморие, а всичко започна в Созопол, когато градът беше по-млък от днешния Ахтопол. Сутрин ходехме на даляна с