Четирима мъже в една лодка, без куче
Четирима мъже в една лодка, без куче Годината беше меко казано супер скапана и когато капитан Тотю Тотев обяви набор за деливъри на яхта от Франция до Гърция, скочих в кюпа с ръце и крака! Беше първи ноември, началото на средиземноморската есен и адреналинните ми рецептори надушиха предизвикателството. Детството ми мина в читалище Антон Страшимиров, с книгите на Рафаел Сабатини и Емилио Салгари и до днес съм отчасти пират, отчасти завоевател, а в много части- градски мореплавател и винаги съм мечтал за морски приключения, свят, острови, различни нрави, а в моето анропологично пътешествие на филантропически мизантроп, и до ден днешен обожавам да срещам нови хора и да търся истински човеци в различни земи. Плаването от далечния Лионски залив до близка Гърция завладя фантазията ми и мога да призная, че до края си караше сърцето ми да се катери по трахеята ми по един много детски, но и плашещ начин. Неизвестното кратко бъдеще ме притесняваше и плашеше, плашеше и близките ми, но
