I do give a shit!

Няма държава в Европа, в която воденето на куче над 5 кг. с намордник е задължително! Няма държава в Европа, в която воденето на куче от какъвто и да било вид и тегло, на каишка, Да е задължително. Но има държава в Европа, в която можеш да влачиш кучето си зад колата с 60 километра в час! Има държава в Европа, в която можеш да обесиш кучето си за назидание, на черешата на съседа си. Има държава, в която можеш да сложиш в два плика, майка, после трите й сукалчета, прилежно да ги вържеш, и да ги изхвърлиш на боклука , да загинат страшни мъки. Има държава , в която животни изкарват целия си живот на телен повод, потънали в собствените и изпражнения и на корички хляб. Има и държава, в която баба с русо внуче, на път за детската градина, черпи бездомните животни с хляб и антифриз. Да, ако не сте се сетили, това е България – поднебесен рай, обитаван от най-странните представители на Европата! Но нищо не е случайно тук. Цената на човешкия живот е също толкоз малка! Огледаш ли се, тутакси

Имах честта да се родя и узрея в смутни времена, на най-красивото място на света и в най-противоречивата страна – България! Роден съм във семейство, посветено на човеколюбието, природолюбието и възхитата от заобикалящият ме свят. Така започна и моето антропологическо пътешествие наречено „живот“ , в което и до днес, съм в търсенето на доброто -   и за хора и животни, въобще за съществата живи! Може би точно географската ширина и дължина са виновни за погледът ми към света, но тази история е твърде дълга, а днес съм седнал да плача за морето, за детството си, за детството, което не мога да дам на децата си, и като епилог, да разправя една истинска история, която ще перефразирам   в опит да не загубя дългогодишни приятели. „Морето“ за мен започна в първите ми съзнателни години, а по-точно късните седемдесе‘ години на миналия век. За мен морето винаги е било Южното черноморие, а всичко започна в Созопол, когато градът беше по-млък от днешния Ахтопол. Сутрин ходехме на даляна с

Разбрах, че жертвите на трафика, автомобилите и катастрофите в България са били близо 1000 човека миналата година. Разбрах, че може би ще бъдат с десет повече, може би с пет по-малко, но не разбрах, кой дипломант-умник   мисли мерките, които ще намалят жертвите!? Министъра на транспорта? Шефът на КАТ? Или някой от хъркащите гении , заложени на условни места с модерни камери, да събират кинти от забързания бачкатор?! Кой попита вас, господа умници, колко са косвените жертви? Нима в един дву-милионен град не умират хора от лош въздух? От прахоляк и смрад? От търкалящи се автомобили, избягващи дупки и паркирали тъпанари? Нима вие нямате деца, родители, и прочее приближени, на които да дължите правилното решение или просто не ви стига IQ то? Точно на вас не-знам-кой-ви-даде-дипломи-и-власт, ще дам три четири съвета, за които съм убеден, че моята неука личност, може да ви помогне да дадете своя принос за обществото, а и да отидете спокойно на „оня свят“, а не да оставате тук, като ку

Вчера, в един столичен квартал, станах свидетел на нелепа случка, от която искрено се възмутих, исках да изригна, но страхът на дребен българин в полицейска държава ме подтисна, и затова ще напиша този тест полу анонимно и инкогнито, защото не желая група низши същества, да нарушават спокойствието на семейството ми и моето лично! Защото аз вече имам мисия да ги надживея и никога да не ги остявя да пият вашата и моята кръв! Пребивавам на открито, колкото мога, в столичен квартал, опитвам се да бъда част от този фарс, наречен бълграска икономика!   Кварталът, както повечето   от софийските такива, е едно малко село в града, където всички се познаваме, мразим, обичаме, правиме си мръсотии, но се обичаме, и рано   или късно пием по бира и се уважаваме! Не броим онези извън-Земени, на които ще им трябват векове да превъзмогнат комплексите на произхода си. Така де, седим си ние с бира в ръка, в ден в който, Слава Богу никой не подгрява скапаната си дизелачка и тишината на селския г