I do give a shit!

    Да! Умирам от страх! Умирам от страх от шибания вирус! Умирам от страх, че утре няма да си платя вноската! Умирам от страх, че лошите ще дойдат да ми вземат къщата!   Да, тук съм с вас, но да, днес, усетих чувства, които няма как да опиша.   Днес седнах , да драсна два реда за доброто от „кризата“!     Вече найсе дни съм вкъщи със семейството си! Разбрах, че освен че ме дразнят нечовешки, ги обичам! Разбрах, че ми е по-готино да готвя, отколкото да псувам на светофара на Орлов мост! Разбрах, че тишината в родната ми къща, е възможна, и пет пари не давам за заведението до домът ми! Разбрах, че пилците, с пролетната си възбуда, са далеч по-приятни от селските орди пиянки, цепещи мрака с крясъците си цяла нощ. Тишината ме лекува. Не смрадтта на техните   цигари. Имам кучета, а храня котките. Не мога да пренебрегна въпросителния им поглед: „Къде отиде манджата?“.   Красотата е пълна.   Почти няма тъпанари да ми тракат под прозорците с умрелите си таралясници, да тровят децата