Арогантността на едно население.....In Memoriam Милен Цветков!

    Мир на праха ти Милене! Страдам заедно с близките ти! Страдам заедно с моите близки! Няма земна сила, която да може да обясни участта, която те настигна! Плача , заедно с общите ни приятели! Харесвах те като мой съсед, споделях убежденията тик....смеех се с теб! За съжаление ти стана жервата на арогантността на едно население, наричащо себе си народ! И съм сигурен , че оттам горе, където си, най-вероятно ще се чудиш и маеш, а най-тежко ще ти бъде, че няма да можеш да обясниш всичко, през своята единствена призма. Във всеки случай, бъди сигурен, че всякакви безименни, ще се опитат да въдворят правда, и да обяснят необяснмото. Днес те има – утре си тяло без душа. Мир на сърцето ти.

Цялото електронно пространство избухна, от радетели за правда, търсачи на закона, врагове на дрогата, снимачи на жалки шофьорски опити и какви ли не опити за заявяване на гражданска позиция! Единственото, което се разбра обаче, беше че „обществото“ ни е съставено от завистлива, мародерска клика, на която й трябва жертва, за да покаже позицията си, и то кога? В денят на възкресението Христово! Лош ден за умиране, лош ден за убиване!

Какво разбрах аз за себе си, освен мъката, която ме споходи? Надявам се да не съм сам тук сега, когато „обществото“ ни е разделено в двусмислието на заразата, на кризата, на фалша!?

Разбрах, че раята е гладна за сензации. Разбрах, че както в най-първични цивилзации, имаме нужда от жертва за да се събудим, или просто да събудим някои свои чувства, нищо че са важни само за нас самите.

Милен загина, но едва ли ще го върнем с хулите за „наркомана“, „джигита“, който го уби. Не няма! Вероятно ще можем да се порадваме на присъдата на едно от нашите деца. Може би ще се смеем, когато майката на убиеца бъде разпната на кръста!? Да, всички искаме това, защото сме затънали във варварския егоизъм, струящ от всички днес!

Но, виновните са други! Това сме ние. Защото в името на своя собствен егоизъм, толерираме всичко в ежедневието си. Затова сме болни, бедни и сърдити. Огледайте се!

Може би Милен щеше да е жив, ако полицаите не седяха на входовете на София? Може би нямаше да има катастрофа, ако единствения автомобил с камера не седеше под моста на семинарията, а служителят не четеше вестник? Може би, ако нямаше милиони, „минаващи метър“ всеки ден, нямаше да има един младеж, чакащ да обере яростта на един „народ“.  Нямаше да има един баща, избързал да се обади в долна медийна клоака, да каже, че не е виждал сина си от 12 години. Може би нямаше „народът“ да триумфира в своята мизерия, че разбираш ли „тази няма да е богатшка вече“. Може би......съвсем си може – мъката ще ни послужи да се оправдаем....но Христос няма да възкръсне тук, защото не вярваме...в себе си!!! Колкото и да се вайкаме, че няма да ни пуснат в църквите!

Разчитам на остатъка от човешкото!  Да разберем, че няма да върнем Милен, но можем да предотвратим следващи жертви като него! Нека виновникът си получи заслуженото, но нека не зачерваме една майка, която и да било тя! Прегърнете децата си  и им помогнете да не стават такива! Нека накажем закона, задето е различен за всеки, задето е тълкуван различно от всеки.

Слагането на дамгата „наркоман“, не е това, което ще успокои обществото. Нито „наркоман” уби Милен, уби го го арогантността, от която сме болни всички!

В уж демократичната ни държавица, върлуват най-демоничните закони за нарко-зависимостите, най-тежките наказания за шофиране „под въздейстие“ на наркотици. Хахах, в държавата на наркотрафика??? Моля ви не се будалкайте със себе си! Кое е наркотик? Едната бира днес? Винцето? Ракийката противовирус? Двете кутийки цигарки и посяните на тротоара фасчета?  Хайде господа праволинейни, нека не поставяме наименования на нам подобни-зависими, не и докато онези, които би трябвало да сме избрали единодушно, не легитимират волята наша!

Ужасната кончина на един общественик, не би трябвало да послужи за допълнителното овълчване на и без това озверелия народ. Може би е станал жертва, за да ни напомни, че сме хора, в заплаха и мъка. За да може Христос да възкръсне в сърцата ни, а не арогантните да ни питат „ти видя ли го?“, „щом казваш“. Плача. Почивай в мир човече!