Кроят ми шапката!

През целия си живот Цеца  не се научи кога думите с пишат  "у" или "о", не разбра защо жените не могат да храчат и пърдят звучно, не установи защо мъжът ѝ е подтиснат, но ясно знаеше откъде идва съдбата.

Днес стана по тъмно, запали фаса преди да отиде до кенефа. Оня спеше и похъркваше смутено. Дъртия отгоре влачеше проходилката и я дразнеше кански. Зави наболите бедра с омазания пеньоар и повлече чехлите, които ставаха само на кривия голям пръст с олюпения лак. Изсурка напуканите си пети по балатума и се зачуди къв ше го дири докато дойде време за работа. За единия зъб миенето беше излишно. Работеше като касиерка в една държавна служба. Запали втори  фас. Нагарча леко. Тия мургавите пак са тъпкали ментететата със шума.  Дочете ѝ се некоя и друга клюка и докато ония тъпанари по ефирната телевизия се опитваха да продадат некъв незагарящ тиган, тя наметна мазно черно яке върху пеньоара и засурка табани към кьошето, да види дали оня кривия там вече е извадил новия уЙкенд.

Вече се съмваше. Един поглед през мъглата към небето. Самолет оставяше своята диря, а на  Цеца и беше ясно, че отново ще я наръсят с отрови. Тихо припсува и плюна по гумата на чадещия бус, който зареждаше хранителни стоки, а групата разноцветни работници я загледаха докато посръбваха пластмасово кафе , кашляха и похрачваха подскачащи топчета по мръсния тротоар. Последната частица суета у Цеца се събуди и направи две - три горди крачки докато се сети, че краката ѝ изглеждат все едно рахожда ловен териер. 

Кривият мръзнеше и той със фас, съдейки по другите около близкото дърво, поне десети. Вече подаваше на нашата героиня любимото четиво, притиснат от желанието да се отърве по- бързо от "нещото". Тя хвърли дребен звонк, обърна се, закрачи, спря за миг и се зачете....о, отново факти с които дълбоко беше запозната. Некви се били гътнали. Епа он Господ си ги е искАл. Неква чума нова имало. Абе нихното маме. Се едно не си мреше паплачта и без таа чума. Нея, разбира се, такиви работи не я таковаха.

Така де. Взе си жълтината нашта, отскочи до будката за кафе, щото оня от хранителните стоки правеше милиони от кафета по пеесе стинки, а и бакелитката от будката си беше класика.  Докато ливне тая утайка и вече беше пред къщи. Тайно замахна с чашката и я запрати под балкона на кривогледата от първия етаж. Огледа се. Бунището беше навсякъде. Лайна и фасове, а пък и чашки. "Бах таз кметица", измърмори тя под мустак и се затъри по панелното стълбище.

Оня още хъркаше. Да го земат дяволите - пак беше безработен, а тя милата му плащаше цигарите. Приседна в мрачната кухня, дръпна един фас на затворен прозорец и облече вчерашната фуста с миризма на пот и колон. Време беше копоят да заварди в будката  и да събира кинти от оная паплач. Днес сякаш бе парад на кретените. Надничаха над листа с надпис "тук не е информация" и думаха " мога ли да ви попитам само...". Циклопът, куче еднооко, седнал в своята крепост ръмжеше от ярост. Маската положена под кривия нос и росната брада притреперваше нервно - народът съвсем е изтрещял - и без чума все ще се мре. Денят си мина, Цеца  се повлече към дома. Всичко я дразнеше. Дали кашляше от цигарите, от лошия въздух или от чумата. Дремеше ѝ на онова. Тя самата вече не знаеше от какво е. Въпреки, че беше напълно наясно, че я е дръзнала да сбърка, и ето че някакъв очилат милиардер ще ѝ намуши чип в  безмисленото тяло. И край, О'свобода!  

Кастрираното дебело куче, което кровогледата хранеше я залая по задължение, а Цеца се сети, че е време да го черпи филийка с антифриз. Качи се  горе. Въздухът вътре беше не по-добър от този зад чадещия бус долу.  Оня пак беше заспал. Остатъкът от мухлясалата юфка седеше на масата до пепелника. Имаше и половин бутилка надувна бира. Тя пийна и се замисли. " Тия са ми скроили шапката, ама аз няма да се дам"!