Дребни размисли на обикновен егоист в условия на карантина!

    Да! Умирам от страх! Умирам от страх от шибания вирус! Умирам от страх, че утре няма да си платя вноската! Умирам от страх, че лошите ще дойдат да ми вземат къщата!  Да, тук съм с вас, но да, днес, усетих чувства, които няма как да опиша.  Днес седнах , да драсна два реда за доброто от „кризата“!

    Вече найсе дни съм вкъщи със семейството си! Разбрах, че освен че ме дразнят нечовешки, ги обичам! Разбрах, че ми е по-готино да готвя, отколкото да псувам на светофара на Орлов мост! Разбрах, че тишината в родната ми къща, е възможна, и пет пари не давам за заведението до домът ми! Разбрах, че пилците, с пролетната си възбуда, са далеч по-приятни от селските орди пиянки, цепещи мрака с крясъците си цяла нощ. Тишината ме лекува. Не смрадтта на техните  цигари. Имам кучета, а храня котките. Не мога да пренебрегна въпросителния им поглед: „Къде отиде манджата?“.  Красотата е пълна.  Почти няма тъпанари да ми тракат под прозорците с умрелите си таралясници, да тровят децата ми. Кофите за боклук не са препълнени с кашони и пласмаси, защото заведенията за „хранене“ на раята, не бълват продуктите на Пластик. Паркът е празен, а боклукът, на когото му пречат кучетата и животните, няма как да отиде и да хвърли филиите с антифриз. Колите не цапат въздуха, ама откакто намаляха, дишаме!  Иде ми да изляза и да дишам...дълбоко!

А защо ме е страх? Защото и днес кварталните пиянки си седяха там, където всеки ден -  дълбоко дезинфекцирани. Защото и днес, в  квартания „супер“ беше пълно с безмъртни в интимна близост. Защото и днес,  всички неизвестни вирусолози, интернет статистици и прочее полезни народу хора, си седят на местата и с целият си  цинизъм смятат човешкия живот в проценти, без да мислят, че част от статистиката утре могат да бъдат те, техните роднини, дори съседа, когото не харесват.  Да, това е моят ужас. И не защото се притеснявам за тези, които не дават пет пари за мястото където живеят. Не давам пет пари и за никого, който не знае защо съществува. Не давам пет пари за никого, който не е дал частица от себе си, за земята, за природата, за животните, за въздуха, за красотата!

Страх ме от вас – консуматори и банални философи. Страх ме е, че и този вирус няма да подбере плевела! Не! За съжаление! Страх ме и от вашето безхаберие, безчувствие и безрасъдност. Не, че ме учудвате! Но тези два, три, пет процента, могат да бъдат вашите бащи, майки, баби дядовци. Може да сте вие! Страх ме е от вас! А старата Земя си страда и твърде вероятно КОВИД да е нейния антибиотик срещу човешката глупост, а  ние, с дребните си страсти, да сме вирусът, който я убива със цинизъм!